Месецът беше март, годината 2020, светът затвори.
Българските студенти не успяха да заминат на бригада, а завършващите не можаха да емигрират.
Спасението, което виждаха младите до преди месец в Терминал 1 вече не беше актуално, защото светът не работеше. Решението да емигрираме извън България е изключително тежко. То е крайно и в знак на личен протест срещу всичко, което се случва в държавата. Протестът е мълчалив и собствен, но този тих протест даваше и възможност за лично спасение на всеки.
Е, младите не заминаха и логичното се случи.
Те излезнаха на шумен протест. Всеки ден ставаха все повече и повече.
Казваха: “Не ставате, не можете, не сте компетентни. Искаме политици и министри, които знаят какво правят. Ходете си, ще дойдем ние и не се притесняваме от това. Притеснявате ни Вие. Ние можем, Вие не!”
И какво получиха – режисирани дискредитирания и пренебрежение, омаловажаване на исканията и подбудите. Категорична позиция от страна на управляващите, че те не са важни и тласкат страната към катастрофа. Казаха на младите студенти, че не са нужни на държавата!

Една година по-рано. Месецът беше отново март, годината 2019.
Завършващите български студенти заминаваха да работят извън страната – успешно.
Заминаха лекари, учители, юристи, инженери, заминаха много.
Март 2018, март 2017, март 2016, март 2015, март 2014, март 2013, март 2012, март 2011, март 2010, март 2009, март 2008, март 2007, март 2006, март 2005, март 2004, март 2003, март 2002, март 2001, март 2000, март 1999, март 1998, март 1997 …
през всички тези години българските студенти емигрираха и емигрираха.
Всяка година емигрираха все повече и повече.
През всички тези години се раждаха все по-малко българи, от които все по-голям процент заминаваха извън страната, когато завършат средното или висшето си образование.

Днес, месецът е октомври, годината 2020.
България е изправена пред 2 кризи – здравна и политическа.
Днес управляващите се обръщат към младите лекари с молбата да помогнат на здравната система, защото е пред разпад. Молят тези, които заминаха да се върнат и да помогнат. Молят младите лекари, сестри, медици, които са в чужбина да помогнат, защото са нужни на държавата си.
Молят, защото знаят че партийните назначения, които изгониха същите тези млади лекари от страната няма да помогнат в подобна криза.
Вирусът не се клани и не се плаши от държавния ръждясал апарат.
България ще се оправи тогава, когато хората, които заминаха се върнат, а те сега са тук.

Сега е важно не просто всички да бъдем отговорни и заедно да преминем през тази епидемия, това ще го направим, защотосме българи и сме задружни и сплотени, каквото и да ни говорят, винаги е било така в кризисни ситуации.
По-важното е да се справим и с втората криза – политическата.
Да се справим кардинално, като повече не допускаме България да бъде страната, която да бъде най-големия инкубатор на интелигентни и образовани млади хора в Европа.
